Карта - Музеен остров (Museum Island)

Музеен остров (Museumsinsel) е название на един от най-значимите европейски музейни комплекси. Разположен е в северната част на остров Шпрееинзел и се намира в историческия център на Берлин. Изгражда се по нареждане на пруските крале между 1824 и 1930 г. През 1999 г. е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

На територията на комплекса се намират пет големи музея: Стар музей (Altes Museum), Нов музей (Neues Museum), Стара национална галерия (Alte Nationalgalerie), музей Боде (Bode Museum), музей Пергамон (Pergamon Museum). От 1993 г. те се осъвременяват и реконструират в рамките на специален генерален план (Masterplan Museumsinsel). В съответствие с него през 2018 г. е завършено строителството на нова сграда – Галерия Джеймс Симон (James-Simon-Galerie). Тя е мултифункционална, свързана е с останалите музеи и играе ролята на вход към комплекса. Официално е открита на 12 юли 2019 г.

През Средновековието ниската северна част на Шпрееинзел представлява блатиста област, често наводнявана от разливите на реката Шпрее. Тази особеност на терена ограничава възможностите за неговото застрояване и докато в южната по-висока част на острова още през 13. век възниква градът Кьолн, северната част много по-късно започва да се използва като градина към Берлинския дворец.

През 17. век лявото отклонение на реката Шпрее се затваря в канал, известен днес с името Купферграбен (Kupfergraben), чрез който се осушава северната част на Шпрееинзел. Между реката Шпрее и канала Купферграбен възниква участък, наречен „Кьолнско островче“ (Cöllnische Werder), на който в средата на 17. век се оформя паркът Люстгартен (Lustgarten). През следващите години територията се използва за различни цели. При управление на Великия курфюрст и неговия син Фридрих I тук се разполага оранжерия Померанценхоф (Pomeranzenhof), в която се отглеждат южни плодове, палми и екзотични растения. Оранжерията има значение и за функционирането на Люстгартен, тъй като се използва за зимното съхраняване на ценните декоративни дървета. С построяването на крепостта Берлин между 1658 и 1683 г. един от рововете се пренасочва към Шпрее. След разрушаването на крепостта тази водна връзка между Купферграбен и Шпрее се запазва, така че северната част на Шпрееинзел става самостоятелен остров.

При управление на Фридрих Вилхелм I на преден план излиза стопанското използване на територията: през 1748 г. последната запазена част на Люстгартен – оранжерията – се преустройва в склад за стоки. На пристанището се монтира дървен кран за пренасяне на стоки от корабите. През 1776 г. в близост до крана се изгражда склад за брашно, а след това и склад за сол.

През 19. век търговската насоченост при използване на терена постепенно отстъпва пред строителството на музейни сгради. През 1797 г. кралят Фридрих Вилхелм II приема предложението на археолога и историка на изкуството Алойс Хирт за изграждане на музей за древно и съвременно изкуство. През 1810 г. Фридрих Вилхелм III нарежда да се да създаде „публична, добре подбрана колекция от произведения на изкуство“. С тази заповед кралят отговаря на все по-силните призиви на образованата средна класа за достъпност на художествените колекции за широката публика.

През 1822 г. Карл Фридрих Шинкел представя план за построяване на нова музейна сграда и цялостно преустройство на северната част на Шпрееинзел. Проектът включва изграждане на няколко моста и изправяне на канала Купферграбен в близост до сградата на музея. За контролиране на строителството се назначава специална комисия, чието ръководство се поема от Вилхелм фон Хумболт. Строителството започва през 1823 г.

Първият в Прусия публичен музей, наричан днес Стар музей, отваря вратите си през 1830 г. Последователно се построяват Кралският пруски музей (1859), днес известен като Нов музей; Националната галерия (1876) – днес Стара национална галерия; музеят Кайзер Фридрих (1904) – днес музей Боде, преименуван през 1956 г. в чест на немския историк на изкуството и дългогодишен генерален директор на музеите, Вилхелм фон Боде; музеят Пергамон (1930). В сградата на Пергамон се намират сбирките на четири музея: в северното крило са събрани колекциите на Музея на немското изкуство, в източното е разположена Античната колекция с Пергамския алтар, в южното са експозициите на музеите на Предна Азия и на Ислямското изкуство. Крилото, планирано за Египетски музей, не е построено.

Към края на 1870-те години се утвърждава названието на комплекса – Музеен остров. Чрез него Прусия демонстрира своите възможности да създава музейни центрове, сравними с тези в Париж и Лондон. През 1880 г. на една конференция на директорите на музеите се приема решение на Музеен остров да се представя само „високото изкуство“, за каквото по онова време се смята единствено изкуството на Европа и Близкия Изток.

Следващите проекти за застрояването на терена имат за цел създаването на допълнителни изложбени площи за колекциите, страдащи от техен постоянен недостиг. Специално за египетската колекция още Алфред Месел планира да построи южно крило на своя музей Пергамон. Проектът не се осъществява поради многобройните технически и финансови трудности.